Pages

Friday, 9 December 2016

Лично творчество [Блогмас #9]


Хей хей

Днешният блогмас ще бъде написан доста по-късно, отколкото исках и очаквах, но просто така се стекоха обстоятелствата. Не съм споделяла това в интернет пространството особено ясно, но аз страдам от тревожност или както го диагностицират на английски - generalised anxiety disorder - и има дни, в които просто плановете ми не вървят точно "по план", защото мозъкът ми се намесва и става хаос. Манджа с грозде, както му се вика на разговорно.

Едно от нещата, които ми помагат да се отпускам и да намалявам физиологичните симптоми на стрес и тревожност, е писането. Било то случайни неща под формата на дневник или нещо по-структурирано. Падам си повече по поезията, защото някакси по-лесно си изливам тревогите чрез нея. Понякога пиша и проза обаче.

Днес исках да споделя с вас малко от "писаниците" си, както ги наричам, защото определено не парадирам да са кой знае какво. Дано ви харесат. Не забравяйте да се усмихвате!


Ежегодна приказка

Все пак е есен. Всичко е красиво.
дъждът почуква с капки по перваза.
чаят плодов в ръцете ми изстива,
а есента разказва и разказва.

Дойдох от север. Облак ме пренесе.
и вятърът издуха ни дотук.
градът като че ли малко посъвзе се
и заприлича мъничко на друг.

Облякох го в шарена пижама,
цяла избродирана с листа.
направих му я леко по-голяма,
за да я носи чак до пролетта.

А улиците гушнаха дървета
и май че се приготвиха за сън.
лятото отиде си с карета,
сбогува се единствено със звън.

И нищо, че съм вкъщи, зад стените
и нищо, че изстинал ми е чая,
следобед се родиха красотите
на тазгодишна есенна омая.





Лъжата 31-1

И какво, че е вече нова година?
да не би нещо да е по-специално?
пак си е същата вледеняваща зима,
покрила земята с плътно одеяло.

И какво, че сменихме пак календара?
да не би да сменихме човека в нас?
пак сме си същите. какво ни накара
да забравим за съвест, любов и кураж?

И какво, че си мислим, че всичко е ново?
да не би да изчезват старите грешки?
пак слагаме маски и сме лъжовни.
нова година... съвсем по човешки.





Така е с теб, делнични принце

Градът е по-различен щом те няма
и някакси лишен от цветове.
а може би съвсем си въобразявам,
че толкова нуждая се от теб.

И толкова емоции захвърлям.
сърцето ми направо опустя.
разбирам колко глупаво се лъжа:
не мога да измамя любовта.

Не мога да си обясня защо ли
се чувствам както никога преди.
и всичко истинско е. няма роли.
красиво. като в приказка почти.

Усмивки и панди,
Криси

2 comments:

  1. Абе Криси, прекрасно пишеш! Обичам те, силни прегръдки! <3

    ReplyDelete
  2. Много ми харесват стихотворенията ти! Продължавай в същия дух, сигурна съм, че ще се получават още по-прекрасни неща. :) Аз също пиша, основно поезия, защото в проза някак си не мога да се изразявам така, както би ми се искало, и звучи доста фалшиво. Но съм съгласна, че писането е много подходящ начин да се справиш с тревожността и изобщо с всичко, което те притеснява. Поздрави! ^^

    ReplyDelete